КЪДЕ Е ЧЕСТНОСТТА, автор:Милена Димова,приказка за деца и възрастни

КЪДЕ Е ЧЕСТНОСТТА?

/приказка за деца и възрастни/

Имало двама приятели,които обичали да се наричат така и винаги,когато се срещнели се поздравявали:
- Здравей,приятелю!
- Здравей,приятелю!
Те обичали да ядат и пият на една маса,да се чуват по телефоните,когато не могат да се видят,за да си говорят весели работи.Наложило се обаче единият от тях да продаде имотите си и да замине в чужбина.Преди да тръгне,както винаги се обадил на приятеля си:
- Здравей,приятелю!Знаеш,че трябва да замина,но искам да оставя у вас един куфар с лични вещи.На теб ти имам пълно доверие.В него е моето богатство,ще те помоля да го пазиш и да не го отваряш.
- Добре.Обещавам! - съгласил се на драго сърце другият.
После приятелят му заминал много далече и те дори престанали да се чуват. Но всяка вечер преди да заспи човекът поглеждал към куфара на приятеля си,оставен му да го пази.
"Той продаде имотите си.Сигурно е сложил тук парите." - мислел си човека и повдигал от време на време куфара,за да прецени колко тежи.Куфарът не бил тежък,но не бил и лек.
"Ами,ако има някакви незаконни стоки в този куфар и това ми причини беди с властите?" - продължавал да размишлява човекът,докато се мятал като риба на сухо нощем в леглото си.Накрая престанал изобщо да спи,защото любопитството не спирало да го дълбае.
Една нощ той не издържал и отворил плахо куфара.За негова изненада вътре имало само стари книги и снимки от детството на неговия приятел.Най-отгоре на една от книгите била залепена и бележка,на която пишело:"КЪДЕ Е ЧЕСТНОСТТА?".
Смутил се човека и внимателно затворил пак куфара,после заспал дълбоко.
Минало се време,прибрал се приятелят му от чужбина и естествено веднага дошъл да го поздрави и да си прибере куфара.Седнали,хапнали,пийнали,повеселили се и преди да заспят приятелят му казал:
- Благодаря ти,че ми опази богатството,какво бих правил без теб,приятелю?!
После заспали,ала един от тях сън не го хващал.
"Ех,защо отворих куфара?!Защо любопитството ми ме надви?Сега как ще гледам приятеля си в очите,когато знам,че съм го излъгал?' - не спирал да се пита той и студена пот избивала по челото му.
"Ако не му кажа,той никога няма да разбере,но аз знам и това ще ми тежи в нашето приятелство."
На сутринта преди да си тръгне приятелят му,той не издържал и си признал;
- Приятелю,аз не спазих напълно обещанието си.Пазих куфара ти,но не издържах и го отворих.Не съм искал да ти открадна нищо,повярвай ми!Ей така, от глупаво човешко любопитство го отворих.
- Знам,приятелю.
- Как така?От къде знаеш?
-Чаках да ми отговориш на въпроса,който ти бях написал на бележката. И ти ми отговори.Аз разбрах къде е честността - помежду ни!

Милена Димова"ПОВТОРИ ФАНТАЗИЯТА".