НЯМАМ ПРИЯТЕЛИ
/приказка за възрастни/
Автор: Милена Димова
Живял един млад човек.Той бил писател,който пишел увлекателно и интересно и винаги в книгите му присъствала темата за приятелството.Понеже книгите му се търсели и продавали един прохождащ телевизионен водещ го поканил в своето предаване и естествено в разговора го попитал за приятелството:
- А вие имате ли приятели?
- Разбира се, те са безброй! - отговорил ведро писателят.
Минало се време и пишещият мъж се оженил за красива и добра жена.Тя била и умна. С нея се забавлявали живеейки заедно,а около тях винаги имало много хора и весели шумни компании.Случило се така,че пистелят изведнъж спрял да пише.Бързо и читателите му го забравили.Той се лутал в думите и изреченията по цели дни и нощи,бил обезверен и уплашен,че е изгубил вдъхновението си.Шумните компании секнали и все по-малко хора му се обаждали,или идвали да го видят как е.Само жена му била неотлъчно до него,кротко му се усмихвала и го окуражавала.Тя често и много му говорела.Когато той мълчал,жена му изпълвала пространството с думи, и те не били просто някакви думи,а изпълнени с любов и вяра думи. В този труден етап от живота си писателят отново получил покана да участва при телевизионният водещ добил завидна популярност с шоуто ,което водел.И той отново му задал въпроса в края на техния разговор:
- Имате ли приятели?
-Намират се. - тъжно отговорил писателят.
Ала в живота всичко се променя.Колелото на съдбата се завъртяло и отново вдъхновението сполетяло писателя.Той пишел непрекъснато,а издателите се надпреварвали да му предлагат оферти коя от коя по-изгодни и примамливи.И той издавал и пътувал,забавлявайки се със съпругата си.Наслаждавали се на успеха заедно.Появили се и много хора покрай тях отново.Писателят бил винаги щедър към тях,черпел ги,или им купувал изискани подаръци.И те примирали от удоволствие,че са в неговото обкръжение.Така си минавали щастливо дните.
Не щеш ли един ден пак онзи телевизионен водещ го поканил в своето популярно предаване,за да го пита за приятелите му.Темата,която продавала успешно книгите му:
- Имате ли приятели?
- Нямам приятели! - отговорил спокойно писателят.
Водещият се удивил,но приел отговора му за артистичен ексцентризъм.Веднага заваляли обаждания в студиото от рода на:" Ама как,ние сме най-добрите му приятели!Той се пошегува с отговора си,ние се гордеем,че такъв велик човек е наш приятел!"
Минало се време.Някои от близките му хора се обидили след неговия отговор и сами се отдалечили.Други завидели на успехите му и той престанал да се среща с тях,а трети откровено мразели финансовата независимост и свобода на писателя и съпругата му.Тези го отблъсквали с поведението си.
Пишещият мъж и неговата любима пропътували целият свят заедно.Срещнали се с много хора,кои от кои по-цветни и различни.Яли и пили на една маса с тях,забавлявали се.Посетили най-красивите кътчета на планената заедно,докато писателят представял книгите си,всяка все по-успешна и по-продавана.Е,случвало се и някой от тях да се разболее,тогава другият стоял неотлъчно до него,докато оздравее.Оставял всяка друга работа и ангажимент и се грижел с любов и внимание за партньора си. Имало дни и на финансови загуби,защото писателят бил щедър човек и често злоупотребявали с честността му други.Но съпругата му никога не възроптала,не му се разсърдила,не го укорила,това било неговото решение за момента и правото му на личен избор.И винаги в добрите дни наоколо им имало много хора,а в лошите изчезвали яко дим.
Писателят остарял.Спрял да пътува интензивно и се прибрал със съпругата си в тихият им и уютен дом.И пак веднага бил поканен в телевизионното студио на възрастният вече водещ,добил огромна популярност през годините. И от дума на дума в края на интервюто,той пак го попитал:
- Имате ли приятели?
- Нямам приятели. - отговорил писателят. - Имам приятел,той е един единствен,моята съпруга.
- Но как? В началото на Вашата писателска кариера те бяха безброй?
- Така са изглеждали навярно тогава хората в моята фантазия!
- А после казахте,че все пак се намират?
- Да,така Ви казах,защото не успях да ги преброя дори на пръстите на едната си ръка.
- Вие сте толкова популярен и известен!Около вас и вашата съпруга винаги е пълно с хора?
- Прав сте.Пълно е с хора.Но Вие ме попитахте имам ли приятели и аз ви отговорих.
- Благодаря Ви за това,че бяхте напълно откровен!
- Моля. - отвърнал писателят и се прибрал вкъщи.
Милена Димова "ПОВТОРИ ФАНТАЗИЯТА".
Няма коментари:
Публикуване на коментар