Повтори Фантазията:Невена Коканова -"Изминавам целият път само в сърцето си."

Невена Коканова : "Можем да живеем простичко и щастливо, ако се подчиняваме на законите на единството, духовността и любовта". 

 От :Милена Димова

Невена Коканова е родена на 12

 декември 1938 година в Дупница. Позната е с многобройните си роли в киното и в театъра,но в блога си
"Повтори фантазията" на днешния 12 декември 2014 та година искам да припомня нейни мисли и думи,изречени в края на сравнително краткият й /умира на 61 година на 3 юни 2000 г/земен живот.

"Да откриеш своето място – онова, което е в синхрон с душата ти, в което си се прераждал в прекия и преносния смисъл на думата, е като среща с голямата любов."/Невена Коканова

 
Съдбата й помага да намери щастливото убежище в габровското селце Иглика. Между селцето и актрисата е имало особена връзка. Вибрирали са на една честота. Невена Коканова е обичала да разказва как е открила село Иглика. Объркали с колеги пътя по време на едно турне в района, колата се изкачила уморено по поредния баир и изведнъж от нищото изникнало селцето.
Къщички с каменни покриви, липи, стада от кози и библейска светлина.За Невена Коканова това било като влюбване от пръв поглед.

По същия начин разпознала и къщата си в селото – просто следвала ангела хранител и трепета на сърцето. Къщата на актрисата е удивителна – всеки детайл в нея е премислен, носи аромата на вечност и стил.
"Къщата и Невена си приличаха, излъчваха аристократичност и хармония." - разказва нейна приятелка и продължава: "Имах шанса преди 17 години да прекарам в този Дом на щастието най-прекрасния уикенд в живота си.Киното не й липсваше, София – също, в селцето всички й бяха приятели.Да се преселиш на село е голямо изпитание за градския човек.Понякога може да завърши с фиаско. Писателят Марко Ганчев си изпати от сблъсъка на двата свята: цивилизационните претенции на интелектуалеца и Андрешковата омраза на селските хитреци срещу всеки опит за корекция на нравите. Невена обаче бе успяла да промени местните неусетно, без да засегне гордостта и ината им. Тя направи за Иглика повече от който и да е кмет: с чар, връзки и доста хамалогия беше успяла да уреди водоснабдяване за селцето, в което до нейното идване нямаше питейна вода. Най-много се гордееше с по-трудното завоевание: това, че научи игличани да не превръщат улиците и поляните на селцето в сметища, да засаждат цветя и отвъд оградите на къщите. Бабите много се гордееха с почетната си съгражданка и напук на българската нагласа не искаха да я прекроят по собствения си аршин, а се стараеха да се извисят до нейното ниво. Беше им приятно, че голямата дама от екрана умее да бърка хоросан и да шпаклова стени. Често я търсеха за съвет, а тя намираше блага дума за всекиго.Иглика е пространство отвъд суетата.
Но Невена се пренесе в Габровския Балкан не за да скрие бръчките си от света. Тя не беше суетен човек."

"Не е нужно да пътувам надалеч,
За да търся моя рай
Целият го имам тук, около себе си
Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата
Точно по тази причина пътуването е особено трудно
Изминавам целият път само в сърцето си." /Невена Коканова/.

"Нещо от душата си съм изляла в своите роли, това е важното, нека другото си остане само за нея. То с болките и с радостите си е само мое, нека си го запазя и да си го отнеса от този свят". /Невена Коканова/.

"Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява." /Невена Коканова/.

   А ето какво споделя нейната добра приятелка Стоянка Мутафова:
 "Месеци не сме бивали заедно, защото тя много снимаше и доста отсъстваше

от театъра, Но щом дойде като се видим си споделяме всичко. Тя беше

  по-мъдра от мен, макар че беше по-млада. Давала ми е много верни и правилни

 съвети. И беше отличен приятел. Знаеше какво е почтеност и какво е

 предателство. Никога не можеше да предаде човек. Ние артистите сме хора,

 които лесно се поддават и на туй, и на онуй. Славата ни гони. Пък и не е лесно

 да удържиш на изкушението. Невена никога не му се поддаде и не легна на

 славата си. Абсолютно никога."


И за финал избирам думите на Невена Коканова,казани от нея малко след 1989 година,изненадващо болезнено верни и днес:
 
„Днес вече може да се говори без ограничения, свободно, но тази свобода се превърна в свободия. Разпищолихме се, нямаме мярка, нямаме свян, скромност. Цял народ клюкарства и си освобождава комплексите от предишния затвор, в който бяхме. Както сме я подкарали, нищо свято и чисто няма да остане. Сигурно съм старомодна, сигурно съм консервативна, но не искам думите ми да попаднат в днешното отровно пространство. То е такова най-вече в така нареченият цивилизован начин на живот. Не ми трябва такава цивилизация, добре си ми е при бабите и дядовците. Неуки ли били?! Та те познават най-висшата наука - Божиите закони, живеят според тях и са истински човеци. И аз, познала изкушенията на суетата, искам да се пречистя сред тях, да се пречистя под ясното синьо небе, сред птиците и сред всички незлобни божии твари. Защото и аз, и всички ние, хората, не сме нищо повече от божии твари, озовали се за кратко на земята".