Наско Стефанов - Нова Година

"Обичам приказки" от Милена Димова

Обичам приказки

Обичам приказки,защото

отвеждат ме във светове,

където ражда се доброто.

Там аз съм вечното дете.

Обичам приказките още,

защото вярвам в чудеса.

Приспиваха ме дълги нощи,

със тях заспиват пак деца.

И приказки ще оживяват,

докато вярваме във тях.

Завинаги до нас остават -

от детството ни траен знак.

И днес със приказките дишам -

измислям ги и ги творя.

Обичам приказки да пиша

за детски,вярващи сърца!

Mилена Димова

Повтори Фантазията:Невена Коканова -"Изминавам целият път само в сърцето си."

Невена Коканова : "Можем да живеем простичко и щастливо, ако се подчиняваме на законите на единството, духовността и любовта". 

 От :Милена Димова

Невена Коканова е родена на 12

 декември 1938 година в Дупница. Позната е с многобройните си роли в киното и в театъра,но в блога си
"Повтори фантазията" на днешния 12 декември 2014 та година искам да припомня нейни мисли и думи,изречени в края на сравнително краткият й /умира на 61 година на 3 юни 2000 г/земен живот.

"Да откриеш своето място – онова, което е в синхрон с душата ти, в което си се прераждал в прекия и преносния смисъл на думата, е като среща с голямата любов."/Невена Коканова

 
Съдбата й помага да намери щастливото убежище в габровското селце Иглика. Между селцето и актрисата е имало особена връзка. Вибрирали са на една честота. Невена Коканова е обичала да разказва как е открила село Иглика. Объркали с колеги пътя по време на едно турне в района, колата се изкачила уморено по поредния баир и изведнъж от нищото изникнало селцето.
Къщички с каменни покриви, липи, стада от кози и библейска светлина.За Невена Коканова това било като влюбване от пръв поглед.

По същия начин разпознала и къщата си в селото – просто следвала ангела хранител и трепета на сърцето. Къщата на актрисата е удивителна – всеки детайл в нея е премислен, носи аромата на вечност и стил.
"Къщата и Невена си приличаха, излъчваха аристократичност и хармония." - разказва нейна приятелка и продължава: "Имах шанса преди 17 години да прекарам в този Дом на щастието най-прекрасния уикенд в живота си.Киното не й липсваше, София – също, в селцето всички й бяха приятели.Да се преселиш на село е голямо изпитание за градския човек.Понякога може да завърши с фиаско. Писателят Марко Ганчев си изпати от сблъсъка на двата свята: цивилизационните претенции на интелектуалеца и Андрешковата омраза на селските хитреци срещу всеки опит за корекция на нравите. Невена обаче бе успяла да промени местните неусетно, без да засегне гордостта и ината им. Тя направи за Иглика повече от който и да е кмет: с чар, връзки и доста хамалогия беше успяла да уреди водоснабдяване за селцето, в което до нейното идване нямаше питейна вода. Най-много се гордееше с по-трудното завоевание: това, че научи игличани да не превръщат улиците и поляните на селцето в сметища, да засаждат цветя и отвъд оградите на къщите. Бабите много се гордееха с почетната си съгражданка и напук на българската нагласа не искаха да я прекроят по собствения си аршин, а се стараеха да се извисят до нейното ниво. Беше им приятно, че голямата дама от екрана умее да бърка хоросан и да шпаклова стени. Често я търсеха за съвет, а тя намираше блага дума за всекиго.Иглика е пространство отвъд суетата.
Но Невена се пренесе в Габровския Балкан не за да скрие бръчките си от света. Тя не беше суетен човек."

"Не е нужно да пътувам надалеч,
За да търся моя рай
Целият го имам тук, около себе си
Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата
Точно по тази причина пътуването е особено трудно
Изминавам целият път само в сърцето си." /Невена Коканова/.

"Нещо от душата си съм изляла в своите роли, това е важното, нека другото си остане само за нея. То с болките и с радостите си е само мое, нека си го запазя и да си го отнеса от този свят". /Невена Коканова/.

"Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява." /Невена Коканова/.

   А ето какво споделя нейната добра приятелка Стоянка Мутафова:
 "Месеци не сме бивали заедно, защото тя много снимаше и доста отсъстваше

от театъра, Но щом дойде като се видим си споделяме всичко. Тя беше

  по-мъдра от мен, макар че беше по-млада. Давала ми е много верни и правилни

 съвети. И беше отличен приятел. Знаеше какво е почтеност и какво е

 предателство. Никога не можеше да предаде човек. Ние артистите сме хора,

 които лесно се поддават и на туй, и на онуй. Славата ни гони. Пък и не е лесно

 да удържиш на изкушението. Невена никога не му се поддаде и не легна на

 славата си. Абсолютно никога."


И за финал избирам думите на Невена Коканова,казани от нея малко след 1989 година,изненадващо болезнено верни и днес:
 
„Днес вече може да се говори без ограничения, свободно, но тази свобода се превърна в свободия. Разпищолихме се, нямаме мярка, нямаме свян, скромност. Цял народ клюкарства и си освобождава комплексите от предишния затвор, в който бяхме. Както сме я подкарали, нищо свято и чисто няма да остане. Сигурно съм старомодна, сигурно съм консервативна, но не искам думите ми да попаднат в днешното отровно пространство. То е такова най-вече в така нареченият цивилизован начин на живот. Не ми трябва такава цивилизация, добре си ми е при бабите и дядовците. Неуки ли били?! Та те познават най-висшата наука - Божиите закони, живеят според тях и са истински човеци. И аз, познала изкушенията на суетата, искам да се пречистя сред тях, да се пречистя под ясното синьо небе, сред птиците и сред всички незлобни божии твари. Защото и аз, и всички ние, хората, не сме нищо повече от божии твари, озовали се за кратко на земята".

Гостенка в детската градина,автор:Милена Димова

Гостенка в детската градина

Автор:Милена Димова

 

 

Днес на гости в детската градина

посети ни инцидентно тя,

втурнахме се двама трима

да посрещнем чудната жена.

Приказка разказа ни,която

сътворила бе съвсем сама

и  във шумното безгрижно ято

замълчахме всичките деца.

Тя говореше и ни разказваше

едни такива чуднички неща

и в рисунки даже ни показваше

как се случват чудеса.

Беше ни безгрижно, леко

да мълчим до нея всички

чак учудих се полеко

наши ли са тез устички,

дето все шумят, бърборят

и измислят разни думи,

а до книгата разтворена

мир настъпи помежду ни.

После приказката свърши

разказвачката си тръгна

и за нас настана бърже

шумотевица и ръгане:

-Вярвате ли,а наистина

във това,което каза?

Чудесата май са истински

щом за тях до днес разказвам!

Сънища в летящ балон,детско стихотворение от Милена Димова

СЪНИЩА В ЛЕТЯЩ БАЛОН

Автор:Милена Димова

В стихче с рими за финал
ще си сътворим и крал
със дворец - летящ балон
и с придворен мъдър слон.

Във вълшебните земи
всеки поданик лети.
Данък никакъв не плаща
за балона се прихваща.

А принцесата красива
не е никак мързелива.
От зори до късен мрак
даже не подвива крак!

Черпи с кекс и чай звездичките
и обича родно всичките,
слънчицето, небесата
и разбира се, децата.

Тя дарява светлина
на послушните деца,
ако искаш днес и теб/е/
във вълшебството ще вземе.

Затвори сега очички
и преброй до сто звездички,
пожелавам ти цял тон
сънища в летящ балон!

 

 

Повтори фантазията:Оскар Уайлд"Да обичаш,значи да надминеш себе си."

Оскар Уайлд:"Да обичаш, значи да надминеш себе си.”

Автор:Милена Димова

Оскар Уайлд е второто от трите деца на Сър Уилиям Уайлд и Джейн Франческа Уайлд.Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин.

Огромното желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син, Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See more at: http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpufО

Огромното желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син, Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See more at: http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpuf

Огромното желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син, Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See more at: http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpuf

Огромното желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син, Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See more at: http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpuf

 Огромното желание на майка му е да има момиче и когато се ражда Оскар,тя го облича като госпожица.В детството и младежките си години той е висок,но миловиден и при всички обстоятелства учудващ околните със своето облекло.
По-късно като студент,Оскар Уайлд си изработва свой уникален стил,осанка и костюм,които стават отличителна характеристика на"естетското"движение.Всички представители на висшето общество желаят да имитират неговата излъчваща чувственост външност и блестящите му афоризми.Както пише един от неговите съвременници в онези години:"Това бе,без никакво съмнение най-блестящият приказливец,който някога съм срещал.Никой не би могъл да бленува да го засенчи или поне малко да блесне в негово присъствие.

Оскар Уайлд е екстравагантен,щедър,скандален, и на всичкото отгоре напълно щастлив.Историята на неговия упадък изглежда невероятна в наши дни,но остава една от големите съвременни трагедии.
Оскар Уайлд е бил просто твърде различен от останалите хора,за да води спокоен и щастлив с талантите си живот.Бил е мъдрец,макар и млад,художник импресионист макар и в литературата,чувствителен към красивото и убийствено саркастичен към глупостта,екстравагантен в поведението,облеклото и любовните си предпочитания.

Огромното желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син, Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See more at: http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpuf

Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия.Във времето, през което Оскар Уайлд учи в Оксфорд, той става известен с ролята си в естетичните и декадентски движения. Той ходи с дълга коса, въпреки че от време на време играе бокс открито презира "мъжествените" спортове и украсява стаята си с пера от паун, лилии, слънчогледи, син порцелан и други предмети на изкуството.
 Уайлд веднъж претърпява физическа разправа с четирима свои състуденти и, изненадвайки всички, се справя с тях собственоръчно. До третата си година в Оксфорд Уайлд вече е започнал да изгражда образа си в обществото. Той също не приема образованието си в университета като единствен път към знания и това негово отношение предизвиква временното му изключване след като закъснява с около един месец след започването на семестъра заради кратко пътешествие в Гърция.

 След завършването си в Оксфорд, Уайлд се връща в Дъблин. Там той отново среща своя приятелката от детството, Флоренс Балкомб, която е сгодена за писателя Брам Стокър и се омъжва през 1878 -ма. Уайлд е разочарован, пише ѝ, че си спомня „двете години – най-сладките години от моята младост“, които са прекарали заедно.
През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка.

 На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство.
Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900г., забравен от всички и беден като просяк.

 
Наред с романите,пиесите,афоризмите,той издава и два сборника с приказки. Това са "Щастливият принц и други истории" и "Къщата на наровете". Точно от тези негови разкази са извадените цитати.

"Забележителната ракета"
— На какво приличат фойерверките? — беше попитала тя принца една сутрин, когато се бе разхождала на терасата.
— Приличат на Северното сияние — каза царят, който винаги отговаряше на въпросите, отправени към други хора, — само че са много по-естествени. Лично аз ги предпочитам пред звездите, защото човек винаги знае кога ще се появят.

"Младият крал"
Сигурно е луд, защото сънят си остава само сън, а видението — видение. Те не са действителни неща, та човек да им обръща внимание. Какво трябва да правим с живота на тия, които се трудят за нас? Нима човек не бива да яде хляб, преди да е видял сеяча, нито да пие вино, преди да е говорил с винаря?

"Щастливият принц"
— Трябва, разбира се, да направим нова статуя — каза кметът, — и това ще бъде моя статуя.
— Моя статуя — каза всеки от съветниците и те се скараха.
Когато последния път чух за тях, те все още се караха.
— Чудно нещо — каза надзирателят на работниците в леярната. — Това счупено оловно сърце не ще да се стопи в пещта. Трябва да го изхвърлим.
И те го хвърлиха на бунището, където лежеше и мъртвото лястовиче.
— Донеси ми двете най-скъпоценни неща в града — каза Бог на един от своите ангели и ангелът му донесе оловното сърце и мъртвата птичка.
— Правилно си избрал — рече Бог, — защото в моята райска градина това птиченце ще пее за вечни времена, а Щастливият принц ще ме възхвалява в златния ми град.
 
"Рожденият ден на инфантата"
Джуджето обаче бе наистина неотразимо и дори в испанския двор, известен открай време със своята изтънчена слабост към ужасното, никога не бяха виждали такъв фантастичен малък изрод. А това беше и първото му излизане. Както си тичало свободно между дърветата, то било открито едва предишния ден от двама благородници, които случайно отишли на лов в отдалечена част на голямата крайградска гора от корков дъб, и било доведено от тях в двореца за сюрприз на инфантата, понеже баща му, беден въглищар, бил много доволен да се отърве от толкова грозно и безполезно дете. Може би най-забавното у него беше това, че нямаше никаква представа за собствения си смешно-грозен вид. Всъщност то изглеждаше съвсем щастливо и в най-добро разположение на духа. Когато децата се смееха, то се смееше също тъй несдържано и радостно, а в края на всеки танц правеше най-смешни поклони, усмихваше се и кимаше, сякаш беше наистина едно от тях, а не дребно уродливо същество, което природата, изпаднала в шеговито настроение, бе създала, за да му се подиграват всички други.

"Славеят и розата"
Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.
Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.
- Виж, виж! - извика храстът. - Розата е вече готова!
Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.

Афоризми от Оскар Уайлд:

- Когато боговете искат да ни накажат, те отговарят на нашите молитви.
- Всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще.
- Опитът е просто името, което хората са дали на своите грешки.
- Никой не е достатъчно богат, за да откупи миналото си.  

"Дъжд",стиховорение за деца.Автор:Милена Димова

                              Дъжд

                                        Автор:Милена Димова

-Облаче,защо си тъжно

скрито в синьото небе?

-Никому не съм аз нужно,

никой облаци не ще.

-Как,нима във жарко слънце

не желаят топъл дъжд?!

Хайде,мило малко зрънце

пускам ти   дъгата,дръж.

-Аз съм облаче,не зрънце

не живея във земята.

-Тръгвай. – приласка го Слънцето. –

дръж се здраво за дъгата.

С нея полети на люлка

и излей се над земята.

В капчици като светулки

дъжд – обичат го децата!