oт Милена Димова
Построих си надежда
с вар и тухли,но с човешка душа,
ден след ден ме поглежда,
а на двора започна да никне трева.
Питат хората,цъкат
как строи се надежда с високи стени?
Казвам леко,без мъка
ден след ден я градих все от свои мечти.
И създадох надежда зиме топла,
прохладна през летните дни
и в любовните нощи
и в щастливото утро все до нас тя стои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар